Powerball е изобретение на NASA като уред за физическа тренировка на астронавтите, за да се компенсира отрицателното въздействие на продължителния им престой в състояние на безтегловност. Той има забележителен ефект върху раменете, предмишницата, китката и пръстите.

Powerball представлява пластмасова топка, удобна за хващане в ръка. В нея има още една топка, която се върти около своята ос. Идеята е да отпуснете китката си, така че да следва движението на топката. Колкото по-бързо се върти малката топка, толкова по-труден за удържане става Powerball-а.

Много важен момент е началното завъртане. По принцип се използва едно въженце, с което се дава начален въртеж на малката топката. Ако сте по-напреднали обаче, можете да минете и без това въженце. В началото е много важно бавно да въртите китката си, за да поддържате въртенето на топката. След като усетите, че няма вероятност да спре (наистина се усеща), тогава можете да забързате въртенето.

Признавам, че от страни всичко това изглежда доста безмислено, но е много зарибяващо. Въпреки, че играчката е предназначена да се ползва като “фитнес уред”, не се надявайте, че бързо и лесно ще уголемите бицепса и трицепса си.

В момента световният рекорд е над 24 177 оборота в минута. Аз успях да направя почти 10 000 за сега (но няма да се откажа). Нормално е от първите опити да направите около 5 000 оборота. Все пак всичко става с тренировки.

Има няколко разновидности на тази играчка:

• светеща (докато малката топка се върти, свети много ефектно)
• с оборотомер (отчита оборотите)
• светеща + оборотомер
• метални (за по-напреднали)

В България можете да си закупите Powerball от BezPanika.com. За сега това май е единственото място, където го продават (може и да се бъркам). Ако искате да научите повече за тази джаджа, можете да посетите официалния и сайт.

Напоследък попадам на различни теми относно една нова разновидност на блогването, а именно микроблогинга. В световен план, най-известният сайт, посветен на микроблогинга е Twitter.com. Наскоро в българското пространство се появи и негово “копие” - Edno23.com. Бого Шопов много готино е обяснил (типично в неговия приятен стил) тази нова разновидност на блогването. Аз с няколко думи ще се опитам да преразкажа прочетеното от мен от различните източници на информация. Идеята на микроблогинга е да споделяте информация за това, което правите в даден момент, за това как се чувствате, кое ви прави весели и кое ви натъжава. Не е нужно да пишете цели романи, достатъчно е с 1-2 изречения да опишете всичко (от там идва и наименованието).

Четейки за микроблогинга, оставам с убеждение, че е доста популярно и все повече набира скорост. Лично за мен, всичко, свързано с тази разновидност, е доста скучно и безсмислено! Това е за хора, които толкова нямат какво да правят, че да пишат през определено време “какво правят”. Ето няколко примерни ситуации:

• Излезли сте с приятели на кафе. Седите в някое кафене си бъбрите за нещо. Ти влизаш в Интернет и “докладваш” какво правиш в момента и колкото ти приятно.
• Разхождаш се из някоя градина. Времето е слънчево. Ти влизаш в Интернет и споделяш колко добре се чувстваш.
• Купуваш си нова дрешка. Излизаш от магазина и случайно забелязваш, че е скъсана на едно място. Ти влизаш в Интернет и споделяш своето разочарование от покупката си.

Лично на мен ми се струва доста глупаво в такива моменти да опираш до подобни “средства”… За мен би било доста скучно да чета кой какво прави в даден момент и как се чувства (за това и не го правя).  Както и не бих си позволил да описвам във всеки момент с какво се занимавам. За това си има различни видове чат, където споделям на избрани хора.

Бих се радвал да изкажете вашето мнение по този въпрос. Може би не разсъждавам правилно и не съм схванал основната концепция на микроблогинга. Именно за това ще се радвам да видя вашия поглед върху нещата.

Докато се “разхождах” из родния и не-родния Интернет, случайно попаднах на една колекция от “живи” плодове. Не ми вярвате? Можете сами да се убедите в това…

Доста интересно са направени според мен. Можете да разгледате още подобни на този сайт.

Обичам да посещавам различни конференции и семинари, тъй като на подобни мероприятия човек, освен че научава много полезни неща, се среща и с много хора. Интересно е да чуеш мнението на други хора относно даден проблем. Споделянето на опит винаги дава положителни резултати при решаването на конкретна задача.

Лектори на подобни мероприятия са, както изявени специалисти в дадена област, така и обикновени хора, натрупали опит. Някои от тях презентират отлично, а други не толкова добре (някои дори отекчаващо зле). Кое обаче ми прави най-много впечатление? Вярно е, че е много трудно (и дори е ненужно) да се превеждат термини от английски език на български. Много термини просто нямат български еквивалент и затова при презентация на български език се използват техните оригинални названия. Но къде е проблемът? Проблемът е, че много от презентиращите, тъй като явно нямат много опит като презентатори, използват абсолютно всеки термин, както си е на английски език! И представете си каква българо-английска реч звучи. Напълно подкрепям термините да не се превеждат, но тези, които могат - нека се превеждат! Безумно глупаво е да се каже “естимация” вместо “оценяване“, “дивелопвам” вместо “разработвам“, “кий” вместо “ключ“, “велю” вместо “стойност” и други подобни. За много от термините си има хубав български превод и мисля, че трябва да се използва при презентации! Друг вариант е просто самата презентация да бъде изцяло на английски език. Така поне се избягва тази необходимост от превеждане на термини.

Мисля, че всеки уважаващ себе си презентатор, трябва да се съобразява с някои неща по време да своето изложение. Така ефектът от презентацията е по-голям.

И тази година дойде първи март - символът на края на зимата и началото на пролетта.  Денят расте, нощта намалява, времето става по-топло, все признаци за наближаването на онази прекрасна пролет, която всички дълго чакаме след студената зима.

Традицията повелява на 1ви март всеки да сложи на себе си мартеница, която символизира здраве и щастие. Мартеницата се носи, докато не видиш щъркел. След това тя се поставя под камък или се завързва на дърво - за плодородие. На този ден всеки от нас подарява на близките си по една мартеница (който има голяма фамилия и много приятели, обикновено е целия накичен с мартеници, по това се познава).

Забелязвам обаче, че всяка година този празник все повече и повече се комерсиализира (както всичко останало). Всякакви разновидности на мартеници се появяват за “всеки вкус: с дрънкулки, без дрънкулки, с формички, без формички и т.н. Не знам, може би такава е модата в днешно време - нещата да се представят по различен от обичайния начин. Лично аз нямам против това, но все пак по този начин малко или много се изменя традицията.

Все пак, най-важното си остава доброто настроение и приятната компания.

Честита Баба Марта! 

Снимка: www.az-deteto.com