Напоследък попадам на различни теми относно една нова разновидност на блогването, а именно микроблогинга. В световен план, най-известният сайт, посветен на микроблогинга е Twitter.com. Наскоро в българското пространство се появи и негово “копие” - Edno23.com. Бого Шопов много готино е обяснил (типично в неговия приятен стил) тази нова разновидност на блогването. Аз с няколко думи ще се опитам да преразкажа прочетеното от мен от различните източници на информация. Идеята на микроблогинга е да споделяте информация за това, което правите в даден момент, за това как се чувствате, кое ви прави весели и кое ви натъжава. Не е нужно да пишете цели романи, достатъчно е с 1-2 изречения да опишете всичко (от там идва и наименованието).

Четейки за микроблогинга, оставам с убеждение, че е доста популярно и все повече набира скорост. Лично за мен, всичко, свързано с тази разновидност, е доста скучно и безсмислено! Това е за хора, които толкова нямат какво да правят, че да пишат през определено време “какво правят”. Ето няколко примерни ситуации:

• Излезли сте с приятели на кафе. Седите в някое кафене си бъбрите за нещо. Ти влизаш в Интернет и “докладваш” какво правиш в момента и колкото ти приятно.
• Разхождаш се из някоя градина. Времето е слънчево. Ти влизаш в Интернет и споделяш колко добре се чувстваш.
• Купуваш си нова дрешка. Излизаш от магазина и случайно забелязваш, че е скъсана на едно място. Ти влизаш в Интернет и споделяш своето разочарование от покупката си.

Лично на мен ми се струва доста глупаво в такива моменти да опираш до подобни “средства”… За мен би било доста скучно да чета кой какво прави в даден момент и как се чувства (за това и не го правя).  Както и не бих си позволил да описвам във всеки момент с какво се занимавам. За това си има различни видове чат, където споделям на избрани хора.

Бих се радвал да изкажете вашето мнение по този въпрос. Може би не разсъждавам правилно и не съм схванал основната концепция на микроблогинга. Именно за това ще се радвам да видя вашия поглед върху нещата.

Обичам да посещавам различни конференции и семинари, тъй като на подобни мероприятия човек, освен че научава много полезни неща, се среща и с много хора. Интересно е да чуеш мнението на други хора относно даден проблем. Споделянето на опит винаги дава положителни резултати при решаването на конкретна задача.

Лектори на подобни мероприятия са, както изявени специалисти в дадена област, така и обикновени хора, натрупали опит. Някои от тях презентират отлично, а други не толкова добре (някои дори отекчаващо зле). Кое обаче ми прави най-много впечатление? Вярно е, че е много трудно (и дори е ненужно) да се превеждат термини от английски език на български. Много термини просто нямат български еквивалент и затова при презентация на български език се използват техните оригинални названия. Но къде е проблемът? Проблемът е, че много от презентиращите, тъй като явно нямат много опит като презентатори, използват абсолютно всеки термин, както си е на английски език! И представете си каква българо-английска реч звучи. Напълно подкрепям термините да не се превеждат, но тези, които могат - нека се превеждат! Безумно глупаво е да се каже “естимация” вместо “оценяване“, “дивелопвам” вместо “разработвам“, “кий” вместо “ключ“, “велю” вместо “стойност” и други подобни. За много от термините си има хубав български превод и мисля, че трябва да се използва при презентации! Друг вариант е просто самата презентация да бъде изцяло на английски език. Така поне се избягва тази необходимост от превеждане на термини.

Мисля, че всеки уважаващ себе си презентатор, трябва да се съобразява с някои неща по време да своето изложение. Така ефектът от презентацията е по-голям.

Живеем в 21 век, където технологиите са на мода. Комуникацията между хората с всеки изминал ден става все по-лесна. SMS-ите завладяват целия свят, тъй като са много лесен и бърз разпространител на информация. Телеграмите отдавна вече са отживелица. Дали обаче SMS-ът ще измести и коледната картичката? От няколко дена насам чувам различни дискусии по тази тема и бих искал да взема мнение по нея.

Определено SMS-ът набра голяма популярност през последните години. Някои от основните му предимства са, че той ни предлага

• бързо,
• удобно,
• сигурно,
• евтино

разпространение на информация по всяко време на денонощието. В днешно време всеки има GSM, следователно за никой не представлява проблем да напише SMS и да го изпрати.

Определено, за да изпратиш една коледна картичка трябва да вложиш малко повече време, пари и усилия. Но въпреки това, тя дарява нещо повече от текстовото съобщение. Когато получиш коледна картичка, когато я отвориш, когато прочетеш посланието вътре в нея, ти се зареждаш с позитивна енергия. Чрез нея усещаш пожеланието, както и топлите чувства, с които е изпратено. Това усещане не можеш да го получиш от никъде другаде!

Всяко нещо си има своята цена. Ако искате вашето пожелание да достигне не само до очите на получателите, а и до техните сърца, тогава определено трябва да им изпратите картичка!

Снимка: www.az-deteto.com

Днес отидох до клона на една банка (няма да спомена името и), за да внеса пари в картата си. Още с влизането си, портиерът ме посрещна с думите “Заповядайте!” и ме съпроводи до касата. Жената, която беше на работа там, много бързо си свърши работата (без да ме размотава) и освен това, през цялото време се държеше изключително любезно. На път за излизане от банката всички ме изпратиха с думите “Лек ден!”. Някак си всичко това ме зареди с една положителна енергия, от която наистина се нуждаех, защото денят ми беше много изтощителен.

Честно казано, скоро не ми се беше случвало да срещна някъде толкова учтиви хора. Именно за това, тази случка ми направи такова впечатление. Замислих, се какво ли щеше да е, ако навсякъде хората се държаха така. Определено щеше да е скучно. Само си представете, влизате в някаква сграда, там първо забелязвате сбръчкания и намръщен портиер, който те гледа тъпо, не се интересува от къде идваш и накъде отиваш… Продължаваш си по маршрута в същата сграда до стаята (примерно), където имаш работа. Вътре човекът, който обслужва има проблеми с нервната система. Казва ти нещо на достатъчно неразбираем език, ти го молиш да повтори и той повтаря казаното, но на висок тон. Чудиш се дали този човек е за лудницата или това му е природата… Все пак ти свършва работата (след известно време), за която си отишъл и ти “доволен” си излизаш от сградата.

Интересна ситуация нали? Всъщност не е толкова интересна, защото ни се случва почти всеки ден, чак почва да ни омръзва малко, но да спре да ни се случва - НЕ, в никакъв случай. Наистина без тези моменти, всичко щеше да бъде много по-скучно, не мислите ли?

Снимка: http://www.bulgarian-news.com

От известно време насам България е обзета от стачките на учителите. Информация за това можете да намерите навсякъде в мрежата. Какво се случва на практика - учителите искат това, което реално трудно могат да получат. Но не само те протестират. На “бунт” се вдигат и лекари, лесничеи и други. Всички те искат това нереално увеличение. Нормално е всеки да иска достатъчно възнаграждение за своя труд. Това го подкрепям напълно, защото знам какво е да полагаш труд и да очакваш подобаващо заплащане за него! Занимавам се със създаването на Интернет сайтове и приложни програми и забелязвам как много хора подценяват този труд, който полагам. И не само аз, имам сведения за това от много мои приятели, които са в тази сфера. Но да не се отклонявам, това мисля да го засегна в друга тема.

Та, въпросът е дали това увеличение на заплатите ще реши проблема? Лично мое мнение е, че проблемът съвсем не се крие в това. Въпреки, че държавата няма тези пари за увеличение на заплатите, пак пари могат да се изнамерят отнякъде. Но, с увеличението на заплатите, ще се увеличат и хляба, салама, сиренето, яйцата, тоалетната хартия (с тези неща визирам хранителните продукти и други продукти от бита). И така, ние българите пак ще бъдем на същото ниво, на което сме си сега, дори и с по-високи заплати.

Проблемът на нашия народ е заложен в нашия манталитет. Всеки да оправи първо себе си и после всички заедно да оправим нашата страна? Няма да стане. Просто чертите ни са такива, че всеки гледа как само на него да му е добре. Една хубава приказка по тоя въпрос е: “Не е важно на мене да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле!“. Това също е заложено дълбоко в нашите гени.

Тук трябва да напиша нещо за заключение. Въпреки всичко, аз съм оптимист. Не знам, все се надява, че като се посади едно дърво, то ще бъде поливано, за да може да расте, а не да бъде наранявано. И така, някой ден туко-виж станала цяла гора.

Снимка: http://bg.clearharmony.net